На улицата ни имаме един обущар – човек на възраст – знаете ги – от онези, които са много точни, работливи и като че ли ангажираността им с клиентите им, е едно от важните неща, които ги крепи.
Той е винаги, винаги много усмихнат, приветлив, ведър и всички по-възрастни хора в квартала се събират около ателието му.
Арменец- широко скроен.
Когато минавам покрай него и го поздравявам, винаги ми правят впечатление неговите вежди. Гъсти, хубави, вече побелели, но имат една специфична форма, която показва една летаргия в тялото и в духа въпреки хумора му. Разбираемо е някак за възрастта му и лицето си го показва.
Но знаете ли, точно същата черта я виждам и в по-млади хора понякога в най-рабоспособната си възраст. Тук тялото ясно си подсказва, че черпи от своите енергийни запаси и е време да се поспре малко.
Има и такива знаци, в лицето ни да. Каквото отвътре, това и отвън!
Умеете ли да си давата почивка вие, преди нещо друго в живота ви, да ви „накара“ да се забавите малко?вежду