Истината е, че лицето ни е като една малка автобиография, на която можем да се опрем търсейки „нашите си пътища“, нашите истини. Запечатва тази взаимовръзка между ум, душа и тяло и ни показва как изминаваме дните си, следваме ли личната си енергия, къде да обърнем повече внимание. Дава ни обратна връзка и насока. И сами разбираме по нашия си път ли вървим! Безценно нали! А пътя ни напред как си го постиламе отново си остава част от нашия компас.
А компаса ни често се задвижва от това как мислим, чувстваме и действаме напред.
Как мислим всъщност, как чувстваме и как действаме?
Запитвали ли сте се?
Обръщаме ли внимание всъщност дали всичко, което правим го правим по навик, принуда, защото така е започнало или искаме да видим своите уникални, индивидуални черти и как енергията ни да тече в синхрон с нашите вътрешни пориви и нагласи. Всички можем да правим всичко, което си решим. Това е неоспорим факт – ако положим усилия, воля и ни води ясното намерение за него. Няма ли да ни бъде по-лесно обаче да следваме вътрешния си компас. Как ли? Знаем, че няма верен отговор. Всеки сам е нужно да намери своите си отговори и своя път към това. Пътища много. Врати към различни познания много. Ключа и избора си остава в нас обаче. И колкото и да ни отключват други хора нови врати и да ни постилат изискани червени килими водещи към нашето по-добро АЗ, най-големият ключ си остава скрит в нас.
И няма външна сила, която да ни мотивира по-добре, и няма външни обстоятелства които да ни задвижат по-добре от нашият вътрешен порив и зов.
Вярвам, че ние сме ключът, ние сме изборът, ние сме сътворяващата машина в нашата си реалност.
Градейки нас си, изборите си, действията ни – правим нови крачки към нова реалност и нова наша биография.
Успех!